С помощта на PSD2 ЕС революционизира онлайн разплащанията

Повратна точка във финансовия сектор: от януари Директивата на ЕС PSD2 позволи обмена на банкова информация. "Прозрачните" сметки проправят пътя за нови бизнес модели и застрашават статута на утвърдени банки.

 

За повечето европейци 13 януари 2018г. беше събота като всички останали. За всички банки, доставчици на платежни услуги и FinTech компании обаче тази дата бележи началото на нова ера. Защото това е денят, в който „Директивата за платежните услуги 2“, накратко PSD2, влезе в сила. С втората Директива за платежните услуги Европейската комисия има за цел да направи платежните операции по-сигурни, по-ефективни и по-удобни за клиентите. Същевременно Брюксел иска да гарантира по-голяма конкуренция и иновации на пазар, доминиран в продължение на десетилетия от малко на брой доставчици. Сега, дори и млади компании от финансовия сектор имат шанс срещу големите банки.

Засегнати са един милиард сметки

„С PSD2 пазарът на услуги за парични преводи се отваря все повече”, твърди Себастиан Щегер, съдружник в Roland Berger. Съгласно консултантската фирма регламентът засяга повече от един милиард банкови сметки в Европа и представлява една от най-знаковите промени в банковото дело през последните години.

На практика директивата засяга всеки, който ползва онлайн банкиране или извършва онлайн покупки. PSD2, от една страна, постановява при плащане с директен дебит или кредитни карти да не се начисляват допълнителни такси. При това лимитът на отговорността пада: банките трябва да плащат неоторизираните сделки по-бързо, а клиентите да носят отговорност само в размер до 50 евро, а не до 150, както досега.

От друга страна – и това всъщност е основният момент – трети страни, доставчици, също имат право да поемат изпълнението на плащането. Ако клиентът реши да ползва доставчик на услуга за иницииране на плащания (Payment Initiation Service Provider, PISP) – като например Klarna - доставчикът на услуги за незабавен трансфер – последният може да осъществи достъп до сметката на клиента и да я използва с негово разрешение. Казано на прост език - с няколко кликвания клиентът се съгласява да оттегли банковата тайна, за да може PISP да заплати на продавача от негово име.

Online banking is revolutionized by the PSD2 law. By shifting the data sovereignty from the banks to other companies, the payment should be now safer, efficient and more convenient for the customer.

Поглед върху всички сметки

Освен това доставчиците на услуги за информация за сметките (Account Information Service Provider, AISP) имат право на достъп до информацията с разрешение на клиента. Това представлява интерес най-вече за хора, които управляват повече сметки онлайн и искат да имат поглед върху финансовото си състояние в приложения като Finanzguru или Outbank.

По този начин, след проверка от страна на съответния орган за финансов надзор, FinTech компаниите, доставчиците на телекомуникационни услуги и компаниите, работещи с данни, стават официални участници на пазара на платежни транзакции и имат право да ползват огромното количество данни, което доскоро беше изключителна привилегия само за банките.

Банките са изправени пред заплахата значимостта им да намалее

„Европейските банки също се движат в посока на банкирането като платформа за временно ползване“, споделя Петер Клайншмит, Ръководител на отдела за цифрови финансови услуги на консултантското предприятие PWC. Това е, когато банката изпълнява ролята на отправна точка за клиентското „пътуване“. Ако банката остане близо до клиента по време на пътуването, това може да скрепи отношенията им. Ако това не се случи, тя все повече изчезва от погледа на клиента и приема ролята на заменяема услуга на заден план.

„Който не е запознат с разрушителния потенциал на PSD2 и изпълнява само минималните регулаторни стандарти, рискува да отслаби влиянието си за сметка на цифровизираните конкуренти”, заключава едно изследване на Roland Berger. PWC вижда две възможности за доставчиците на финансови услуги: те могат да се приспособят и да инвестират в нови услуги. И могат да монетизират своите запаси от данни, като предоставят достъп до тях чрез програмни интерфейси (API).

Тези нови предложения според PWC представляват добра възможност за малките и средни по размер банки да изградят лоялна клиентска база. В допълнение, те могат да си поделят разходите за развойна дейност с FinTech компании и да въвеждат бързо нови продукти и услуги на пaзара.

Предлагане на партньорства с FinTech компании

За разлика от това, по-големите банки трябва да изградят платформа, която да съчетава традиционните с цифровизираните платежни услуги. Според експертите на PWC те също зависят от работата с трети страни. В идеалния случай PSD2 може да създаде взаимноизгодна симбиоза между банките и FinTech компаниите. Без доверието на клиентите обаче това няма да има успех. Брюксел също е наясно с това. С цел засилване на мерките за защитата на данните, вероятно от есента на 2018г. индексираните номера на сделките (iTAN) ще загубят валидността си, благодарение на новите технически регулаторни стандарти (RTS). Така нареченият Screen-Scraping – техника за разчитане на информация от уебстраници – е забранен от RTS. Вместо това достъпът до банковите сметки ще се осъществява през програмни интерфейси с цел по-висока степен на сигурност и прозрачност.

За клиентите революцията във финансовия сектор може да е започнала незабелязано, въпреки че ефектът вече е осезаем. За банките, от друга страна, надпреварата отдавна е в ход.

В България от месец март 2018г. е в сила новият Закон за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС). Чрез него се транспонира в националното законодателство Директива 2015/2366 за платежните услуги във вътрешния пазар, по-известна като PSD2.

Важна промяна по отношение на потребителите е повишената степен на защита, която им осигурява новият ЗПУПС. При неразрешени операции тяхната отговорност е сведена до 100 лева, освен в случаите на измама или груба небрeжност. По този начин се стимулират онлайн плащанията във всичките им форми, създават се условия за по-лесно, бързо и удобно пазаруване в интернет.

Нагласите на FinTech сектора в България относно последните регулации в Европа и директивата за платежните услуги PSD2 също са пазарът да стане още по-конкурентен. Броят на трансакциите, осъществени през FinTech платформи, непрекъснато се увеличава, заедно с обема на инвестираните средства в платформите за peer-to-peer финансиране. Клиентската база на компаниите от сектора също нараства, според данни на представителите на четири водещи компании от бранша – ePay, Paysera България, IUVO и Klear.