Колекторските агенции възстановяват 9% от годишния оборот на българския бизнес

Българският бизнес остава в дъното на класацията по редовност на плащания в Европа.

Навици на плащане

Навременните плащания в Европа в момента са на ниво от 78% от всички издадени фактури. След като цяло положителното развитие на показателя през последните 10 години, навиците на плащане през последните 3 години по-скоро стагнират като не отчитат значително подобрение. Това показват данните от проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2017, което тази година се провежда за 10-ти път, съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3‘200 компании в 16 европейски държави. В България тенденцията е сходна – 74% от издадените фактури се погасяват в уговорения срок (при средно 76% за Източна Европа и 72% за България през 2016 г.), 22% се плащат със закъснение (при 23% година по-рано), а 4% се отписват поради невъзможността да бъдат събрани изобщо (показателят не отчита промяна спрямо 2016 г.)

Българските бизнес клиенти отново се нареждат в групата с много лоша дисциплина на плащанията – 27% от фактурите, издадени към фирми-контрагенти се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват при средно за Европа ниво от 23%. Другите страни със сходен дял нередовни плащания са Гърция (28%), Русия (27%), Румъния (27%) и Хърватска (27%). Закъснението, с което бизнесът у нас се разплаща е средно 23 дни след падежа на фактурата (при 21 дни за Източна Европа). Гражданите са по-дисциплинирани от бизнеса в това отношение – средно 24% от фактурите се плащат със закъснение или остават неплатени (при 23% за Източна Европа), а средното закъснение е 15 дни след падежа.

Последици от несъбраните вземания

Забавените плащания от клиенти засягат финансовото здраве на компаниите: основните негативни последици от тях са намаляване на печалбите (56%), по-високи разходи за лихви (46%) и липса на ликвидност (44%). През 2017 г. повече компании твърдят, че усещат тези последици в сравнение с година по-рано. Тези проблеми в крайна сметка могат да доведат и до крайно негативни резултати – 24% от фирмите в България твърдят, че се чувстват застрашени от фалит поради просрочени вземания на фона на средно 17% в Европа и Източна Европа.

В същото време компаниите предприемат и редица мерки вследствие на проблемите, произлизащи от просрочията, които се отразяват и на потребителите – 27% от анкетираните ограничават инвестициите, близо една четвърт от компаниите (23%) съкращават служители или не наемат нови, а 22% увеличават цените за произвежданите от тях стоки и услуги, за да компенсират негативните ефекти, изброени по-горе. 

Значение на събирането на вземания в България

Компаниите намират решение на проблемите, произтичащи от забавени и отписани вземания, в партньорството със специализирани агенции за управление на дългове – 42% в България ползват услугите на външен експерт (при средно 41% за Европа). Анкетираните декларират, че колекторските агенции им възстановяват обратно 9% от годишния оборот. Тези средства се връщат обратно в икономиката, тъй като компаниите ги използват за погасяване на собствени дългове (56%) и създаване на нови работни места (45%) или за различни видове инвестиции – в разрастване на пазарния дял (41%), научна и развойна дейност (34%) или инвестиране на финансовия пазар (30%).

Повече информация за проучването можете да намерите тук.

Print