Как пандемията промени потребителското поведение

Коронавирусната пандемия донесе промени в редица аспекти на живота и оказва радикално въздействие върху интересите и финансовото положение на потребителите в България. Това са основните изводи от Финансовия доклад за Covid-19 на водещия международен доставчик на финансови услуги и инвеститор EOS, изготвен на базата на представителна анкета в пет европейски държави. Според данните по време на пандемията българите са харчили пари основно във връзка със здравето (35%), за потребителска електроника (27%) и домакински уреди (25%). Мъжете са купували повече техника в сравнение с жените, а хората над 30 години са харчили повече за електроника в сравнение с 18-29-годишните. „Поради тревогите относно пандемията и пренатовареността на здравната система хората се обръщат към частното медицинско обслужване, което значително повишава разходите за лечение и изследвания”, обяснява Райна Миткова, управител на ЕОС в България. „В същото време на всички ни се наложи да променим навиците си за работа, учене и забавление, пренасяйки ги основно у дома, което обяснява повишените разходи за електроника и домакински уреди.”

Преобладаващата част от анкетираните (89%) са се въздържали от редица необходими или планирани разходи в хода на пандемията. Най-често хората са се ограничавали за почивка (65%) или ремонти (36%), но от списъка са отпаднали също и разходи, свързани със здравето (17%) или образованието (11%).

В същото време тъкмо сферите, от които се е спестявало най-много, са тези, за които се планират разходи след края на пандемията. Близо двама от трима българи възнамеряват първо да отидат на почивка (60%), а една трета (32%) ще похарчат средства за реновации и ремонти.

Най-голямо предизвикателство от финансова гледна точка се явяват текущите битови разходи, посочвани като причина от 68% от респондентите, които са взели пари назаем. Следват разходи за здравеопазване (33%) и наем или ипотека на жилище (18%).

Всеки пети от анкетираните се опасява, че няма да може да покрива задълженията си към банкови институции (20%), следвани от заеми към роднини (14%) и приятели (13%). Най-ниска е задлъжнялостта поради пандемията във възрастовата група 50-65 години (69% от тях не са натрупали дългове), а най-висока при 30-39-годишните (34% от които са взели пари назаем). Младите хора (18-29 години) търсят най-често финансова помощ от близки и роднини (21%), а 40-49-годишните предпочитат да се обърнат към банка (23%).

На държавно и секторно ниво са в сила редица мерки за превъзмогване на негативните последствия от коронавирусната криза. Финансовите институции също предприемат инициативи за своите клиенти, като най-важният съвет на експертите е да се погрижим навреме за личните си финанси. „Кредитната ваканция е към своя край и най-доброто време да започнем да управляваме разумно финансите си е точно сега”, казва Райна Миткова. „Фактите сочат, че един от трима анкетирани българи е взел пари назаем вследствие на кризата, сега е и моментът да направим план как да изплатим задълженията си. Да действаме днес, без отлагане, е най-доброто решение“.

Кампанията „За по-добро финансово бъдеще” на ЕОС подкрепя потребителите на компанията да се справят с предизвикателствата и последствията от пандемията.  Тя предлага актуални и гъвкави възможности за погасяване на натрупани във времето задължения за всички техни клиенти, които все още нямат индивидуално споразумение. Кампанията включва и консултации със специалисти относно личните финанси на клиенти в затруднение.

Целта на финансовия доклад във връзка с Covid-19 е да покаже как потребителите от различни страни са преживели кризата до този момент. Фокусът е поставен върху финансовата ситуация на потребителите както и върху това, как тя се е променила в хода на кризата. Как се е отразила тя върху потреблението на хората? В какъв размер и за какво потребителите е трябвало да вземат пари на заем? И дали са могли да ги върнат? За да може да даде отговор на тези въпроси, специалистът по онлайн анкети Dynata по поръчка на EOS е провел проучване сред 7 000 души от пет европейски страни, в което се стреми да разбере повече за съдбата на анкетираните. Освен България в проучването са участвали хора от Германия, Хърватия, Румъния и Испания. От резултатите може да се изведат заключения за това, кои групи от населението в каква степен са засегнати от кризата и за какви бъдещи финансови затруднения се подготвят.