Ето как дялът на необслужваните банкови кредити влияе върху практиката на кредитиранe
Защо някои банки затягат условията за корпоративно кредитиране, докато други смекчават критериите си? И защо малките предприятия се оплакват от по-високите лихви, които плащат, в сравнение с големите организации? Един поглед върху обема на необслужваните банкови кредити ни дава отговор на тези въпроси.
Облекчените стандарти за кредитен рейтинг при отпускането на заеми напоследък радват много предприятия в Европа. Според проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ), което се провежда на всеки три месеца, банките в еврозоната са смекчили вътрешните си критерии за отпускане на кредити през втората половина на 2018г. През третото тримесечие стойността, която ЕЦБ ползва, за да оцени банковата активност, се е покачила с шест процентни пункта, а през четвъртото тримесечие – с още един процентен пункт.
Банките с голям обем от необслужвани кредити затегнаха условията за корпоративни и ипотечни кредити и очакват, че през първата половина на 2019г. тази тенденция ще обхване и потребителското кредитиране.
Европейската централна банка осъществява мониторинг на лошите кредити в еврозоната
От началото на финансовата криза Европейската централна банка следи отблизо нивата на необслужваните кредити и се стреми да стимулира банките да продават тези “лоши” кредити. Зад това стои и загриженост за самата икономика във връзка с възможността на малките и средни предприятия (МСП) да се възползват от банкови кредити.
Когато говорим за реална икономика, трудова заетост и растеж, ние визираме най-вече малките и средни предприятия”, твърди Danièle Nouy, която към юли 2018г. е ръководител на Единния надзорен механизъм на ЕЦБ (Single Supervisory Mechanism, SSM).“И за съжаление, както станахме свидетели в хода на кризата, МСП са по-уязвими към промените в бизнес средата, отколкото големите организации.”
Според Nouy 99,8% от всички компании в ЕС са МСП и генерират 60% от оборота в този икономически регион. За тях обаче е по-трудно да се справят с банките, тъй като за разлика от публичните компании, те не публикуват регулярни финансови отчети. Поради това на банките им е по-трудно да оценят кредитния риск. Резултатът е по-затегнати критерии за кредитиране и по-високи лихви.
Дялът на лошите кредити влияе върху лихвите – особено при малките предприятия
Често МСП са зависими от банката, с която работят, твърди Nouy: “Когато едно МСП успее да изгради добри отношения с определена банка, за него смяната й с друга става много скъпа.” Тази зависимост поставя МСП в неблагоприятна позиция.
Виждаме го в добри времена - според корпоративно проучване, проведено от ЕЦБ между април и октомври 2018г., 8% от микропредприятията и 2% от малките предприятия съобщават за нарастване на лихвите по кредитите. За по-големите предприятия през същия период положението на кредитния пазар е значително по-различно: 3% от запитаните големи корпорации и отново 3% от по-големите МСП отчитат спад в лихвените нива.
Виждаме го и в лоши времена - в работен документ на ЕЦБ от август 2017г. двама икономисти на ЕЦБ констатират, че от 2007 до 2015г. тъкмо МСП страдат от покачващите се лихви. Премията за лихвени проценти за МСП, известна като премия за финансиране на малки фирми, в някои случаи е била над два пъти по-висока от времената преди кризата. Причините за това са високите нива на лоши кредити и пазарното преимущество на банките, с които работят МСП - банките с по-високи обеми на необслужвани кредити залагат високи лихви при отпускането на кредити на МСП.
“Когато банките се намират в затруднено положение и трябва да възстановят претърпените загуби, те се обръщат към тези клиенти, които не могат лесно да си тръгнат,” казва Nouy. Тук попадат тъкмо “зависимите кредитополучатели” - с други думи, много МСП. Още една причина, поради която ЕЦБ е решена да настоява банките в Европа да редуцират обема на необслужваните кредити.