Проучване на EOS „Каква е стойността на данните?“

Цифровите данни са се превърнали в основен актив. Компаниите ги събират, анализират и интерпретират с цел оптимизиране на бизнес моделите си. Ето защо, отговорното боравене с тези данни и оценяването им се налагат все повече като тема в обществения дебат: какво е мнението на потребителите за разкриването и стойността на данните им? Готови ли са да продават личните си данни? Има ли специфични особености в това отношение в различните държави? И как фирмите могат да спечелят доверието на клиентите си, за да ползват такива данни?

Отговори на тези въпроси предоставя международното представително проучване на EOS Group на тема „Каква е стойността на данните?“. Онлайн допитването беше проведено през пролетта на 2020 г. в 17 държави от Kantar – един от водещите световни институти за пазарни проучвания.

Проучването показва, че потребителите като цяло са готови да разкрият личните си данни пред надеждни фирми. Но точно в тази сфера има нужда от още работа, тъй като много от запитаните по-скоро нямат доверие в отговорния подход към личните им данни. Най-голямото предизвикателство за фирмите ще бъде да се преборят с това недоверие чрез адекватно и прозрачно ползване на данните.

Освен липсата на знание как целенасочено да ограничат разкриването на данни за себе си, проучването  сочи, че мнозинството от потребителите дори често се чувстват принудени да споделят такива данни (Европа: 66%, САЩ: 58%, Русия: 81%). Фактът, че определени услуги могат да се ползват пълноценно само срещу куп предоставени лични данни, предизвиква недоверие към фирмите и обяснява всеобщия скептицизъм. 

Все пак има браншове, които имат очевидно предимство в надпреварата за цифровото доверие – това са преди всичко банките (Европа: 54%, САЩ 56%, Русия 54%) и услугите за онлайн разплащане (Европа: 46%, САЩ 46%, Русия 58%). В дъното на класацията на доверието относно цифровите данни пък са телекомуникационните дружества, онлайн търговците и – на опашката – социалните мрежи и чат приложенията (Европа: 14%, САЩ: 11%, Русия: 18%). А точно в тези браншове има неизползван потенциал и само бъдещето ще покаже с какви стратегии тези фирми могат да реагират адекватно на недоверието на клиентите.

Всеки ден предоставяме изобилие от свои лични данни: данни за контакт и за нас самите, информация относно потребителското ни поведение, данни за банковите ни сметки или факти относно здравето ни. Те помагат на фирмите да придобият по-ясна представа за клиентите и техните желания, както и да реагират на пазарни тенденции. Ето защо, тези данни са ценни. Според представеното проучване, мнозинството от анкетираните са на мнение, че трябва да получават компенсация за това, че предоставят данните си. Запитани за всеки вид данни поотделно, много потребители дори са готови да продадат конкретни данни на компании, които считат за надеждни – но в определени граници.

Във всички държави мнозинството потребители са склонни да разкрият лични данни срещу някаква компенсация от страна на фирмите-получатели. Що се отнася до досегашния опит в това отношение,  резултатите варират за различните държави. Анкетираните обаче очакват от фирмите да боравят отговорно с личните им данни и само тогава биха се съгласили на подобна „сделка“.

Всеки трети в Европа и в САЩ би сключил сделка от типа „Разкриване на данни срещу компенсация“. В Русия това би направил дори всеки втори. А ако става дума конкретно за предоставянето само на един елемент лични данни срещу заплащане, броят нараства значително. На това са готови 82 процента от европейците, 75 процента от американците и 90 процента от руснаците. Неизменно остава условието обработващото данните дружество да е надеждно. Потребителите биха продали най-вече данни от типа на решения за покупки или данни за контакт. Готовността спада що се касае за данните за физическата форма и здравословното състояние. Изненадващото е, че чувствителността по отношение на различните видове данни е приблизително еднаква навсякъде. По-значителни разлики между държавите има по въпроса дали анкетираните вече са предоставяли данни срещу заплащане.

В международен план почти всеки шести вече се е съгласявал да сподели лични данни срещу компенсация. Въпреки това има сериозни разлики между държавите: в Испания (26%) и Румъния (24%) това се сключва по-често, докато в други държави в Югоизточна Европа, като напр. Словения (10%) и Северна Македония (7%) все още е рядкост.

Интересното е, че отчасти готовността на потребителите да продадат свои лични данни (всеки трети) е дори по-висока от търсенето им от страна на фирми, тъй като досега едва на всеки пети е предлагано възнаграждение за това. Тоест, фирмите имат добри възможности за сключване на подобна сделка с потребителите, ако спечелят доверието им.

Данните вече са ценна стока и правилното боравене с тях става все по-важно. Проучването дава ясно да се разбере, че потребителите биха искали да получават компенсация за предоставянето на лични данни и имат ясна представа какви данни биха продали на определени фирми и какви – не. Това повишава необходимостта от действие в почти всички браншове. Проучването предоставя на фирмите идеи откъде биха могли да започнат. Голямото предизвикателство пред компаниите се състои в това да реагират адекватно на скептицизма на потребителите с разбиране и прозрачност, и така да спечелят цифрово доверие. Изненадващо е, че в глобален план почти няма разлики нито по отношение на доверието, нито по отношение на опита и нагласите. Независимо дали се намират в Европа, САЩ или Русия, потребителите, които са активни в мрежата и ползват онлайн услуги, навсякъде са изправени пред почти еднакви условия. Тоест, от самите фирми, които обработват лични данни, зависи какви действия ще предприемат и как ще инвестират в изграждането на цифрово доверие – и това важи за цял свят.