Защо ние не сме стартъп.
Стартъпите биват идеализирани твърде много според Klaus Engberding, Главен изпълнителен директор на EOS Груп - който носи отговорност за много хора, трябва да търси различен подход.
Като Главен изпълнителен директор не би трябвало да казвам това в днешно време, но все пак - не искам в EOS да имаме напълно типичния за стартъпите манталитет. Във всеки случай, не с всичките му характеристики, с които аз го свързвам.
Да, много ценя качествата, приписвани на стартъпите. Гъвкавост, предприемачески дух, необходимост да се изпробват нови неща, правото да се допускат грешки. Искаме да имаме тази култура в EOS Груп, защото това създава динамиката, от която се нуждаем. Решенията трябва да се взимат там, където са хората с най-голяма експертиза, което не е задължително да е на ръководно ниво. Светът се променя твърде бързо, за да мислим по този начин.
Компания като EOS се дефинира чрез надежден бизнес модел. Много стартиращи фирми, от друга страна, предпочитат да се определят предимно чрез техническата си експертиза. Въпроси като „Съществува ли належащ проблем за това решение?” или „Готов ли е някой да плати за моето решение?” се задават твърде късно или понякога изобщо. И основателите не винаги познават пазарите, които искат да революционизират, толкова добре, колкото е необходимо.
Не всеки основател на стартъп е модел за подражание.
Ние в EOS се въздържаме от определени свободи, които за един стартъп се разбират от само себе си. Особено що се отнася до свободата да се захващаме с какво ли не и също така, да оставяме нещата просто да се случват. Тази свобода дълго беше явно приветствана, но напоследък в хора от гласове се включват и някои по-критични. Защото тази култура не подпомага само новаторите.
За нас като устойчива компания се разбира от само себе си, че всички заинтересовани страни имат полза от успеха на бизнеса ни. Акционерите и инвеститорите чрез възвръщаемост, служителите чрез сигурни работни места, мениджърите чрез дългосрочни програми за стимулиране. За разлика от стартъпите, при които акционерите преди всичко носят риска. Ако фирмата се провали, служителите губят работните си места, инвеститорите – инвестициите си, а основателите – шанса да реализират визията си.
Този натиск ги принуждава да търсят следващия кръг от финансиране отново и отново, рекламирайки решението си като „пробив“, понякога против по-добрата им преценка, базирана само на надежди. Друг път търсят печеливш изход с чужди пари, без да носят персонален риск.
Фактът, че 99% от всички стартиращи фирми се провалят, може да е приемлив за рисковите капиталисти. Те така или иначе ще получат възвръщаемост, дори и след няколко неуспеха. За мен като предприемач обаче, един процент успеваемост не е модел за подражание. В EOS се стремим иновациите да работят, и то в стабилна икономическа рамка. Това е още нещо, което ни отличава от стартъпите: нашите новаторски екипи не са обременени с планиране на следващия кръг от финансиране. Ето защо те са по-гъвкави и склонни да поемат рискове. Но на тях не им се и налага да преувеличават резултата от работата си.
Истинските пазарни пробиви са рядкост.
Мой близък приятел е рисков капиталист. Наистина ми е интересно да преглеждам с него бизнес плановете на стартъпите, които му биват изпращани. Аз се водя от следното правило: ако намалим наполовина прогнозата за продажбите и удвоим прогнозните разходи, резултатът трябва да е break even. Интересни са ми онези основатели, които поемат такова предизвикателство.
По-трудно ми е да разбера тези, които са големи ентусиасти, че ще революционизират една индустрия. Само защото възнамерявам да ползвам изкуствен интелект, блокчейн или друга свръх-технология в съществуващ бизнес, не означава, че това автоматично позиционира продукта ми по-добре и в никакъв случай не е пробив.
Как прилагаме начина на мислене на стартъпите.
Когато забележим нови тенденции или технологии, които биха могли да променят бизнеса ни, ние си задаваме три въпроса, които и стартъпите би трябвало да си задават:
1. Това осигурява ли решение на проблема на клиента?
2. По-добро ли е от съществуващите решения?
3. Някой ще плати ли за това ново решение?
За да си дадем бърз отговор на тези въпроси, събираме интердисциплинарни екипи, които ни помагат да направим информирана оценка. Като пример, за пръв път проучихме Bitcoin преди пет години. За нас беше ясно, че няма бързо да се превърне в подходящо средство за плащане. Но за сметка на това сме убедени, че блокчейн ни предоставя технология, която има огромен потенциал за предпазване на документи от фалшификации, като същевременно е прозрачна и отговаря на изискванията за защита на данните – и това е нещо, по което работим.
В случая не ползваме термина „пробив“. Но пък ние не сме стартъп.