При разкриването на измами - да, при решенията за кредит - не: потребителите поставят граница на използването на AI в банковия сектор
Хамбург, 17 ноември 2026 г.
- 44% се доверяват на AI повече, отколкото на банков служител, когато става въпрос за идентифициране на съмнителни транзакции
- При кандидатстване за кредит обаче, 46% предпочитат служител, а само 24% биха се доверили на AI да вземе решението
- 80% искат финансовите институции да оповестят политиките си за AI
Дали хората приемат, или отхвърлят изкуствения интелект в банковия сектор, зависи до голяма степен от начина, по който се използва. Това е един от основните изводи на EOS Banking AI Barometer – актуално представително проучване сред потребители в цяла Европа. Резултатите показват, че доверието в AI не е безусловно, а зависи от конкретния случай на употреба.
„44% се доверяват на AI повече, отколкото на банков служител, когато става въпрос за идентифициране на съмнителни транзакции“, казва Януш Скубац, главен директор по информационна сигурност на EOS Group. Според проучването никой друг случай на употреба не постига подобно ниво на доверие. „AI доказа силата си в предотвратяването на измами. Той може да анализира огромни количества данни и да разпознава модели. В други области тези възможности са по-малко очевидни за потребителите“, обяснява експертът.
Това си личи особено ясно при решенията за кредит. Само 24% от запитаните биха предпочели решението при кандидатстване за кредит да бъде взето от AI. Почти два пъти повече (46%) биха се доверили по-скоро на служител.
Проучването предлага възможно обяснение за тези резерви към решенията за кредит, базирани на AI. Много от анкетираните имат конкретни опасения относно способността на AI да преценява правилно. „46% от потребителите посочват риска от грешки или неправилни решения като най-голямото притеснение във връзка с AI в обслужването на клиенти на банките, а 35% са загрижени за защитата на данните. Това ясно показва, че доверието в AI не възниква автоматично“, казва Скубац. „Който иска да внедри AI успешно, трябва да направи нещо повече от това да разработи мощни системи. Той трябва да създаде рамка, съответстваща на регламента Законът за AI , и да бъде прозрачен относно начина, по който се управляват рисковете.“
Потребителите, които изобщо не виждат рискове, са ясно в малцинство – те съставляват едва 5% от тях.
Прозрачността и етичните принципи изграждат доверие.
Както показва проучването, скептицизмът не означава непременно отхвърляне. Потребителите по-скоро поставят ясни условия за доверието си. Прозрачността играе централна роля. Повече от три четвърти (77%) смятат, че е важно банките да разкриват кога и как използват AI. Изискването за етични насоки е още по-силно: 80% очакват финансовите институции да бъдат прозрачни относно своите политики и етични принципи при използването на AI.
Проучването показва ясно: високата ефективност на AI сама по себе си не е достатъчна, за да спечели доверието на потребителите. Те очакват разбираеми процеси, ясна отговорност и прозрачна комуникация както за възможностите, така и за рисковете на технологията.