Проучване на EOS „Навиците на плащане в Европа 2025“:
Дисциплината на плащане в Европа се влошава.

Около 18 милиарда фактури се издават в ЕС всяка година, но навиците на плащане в Европа се влошават: Приблизително една от четири фактури е просрочена (19%) или изобщо не се плаща (5%). Това показва проучването на EOS „Навици на плащане в Европа 2025“, за което са анкетирани 2 200 финансови мениджъри от 11 държави.

В България платежните практики се доближават до средните за Европа нива: 20%от плащанията са направени със закъснение, а 5% от тях остават неплатени, или общо 25%. Докато в Германия, Швейцария и Франция този процент е съответно 12% и 22%. Тук съответно едва 21% и 22% от плащанията се правят със закъснение или са несъбираеми. В Румъния 29% от некоректните платци плащат фактурите си късно или изобщо не ги плащат. Така тя се нарежда на последно място в класацията в сравнение с другите европейски държави.

Компаниите посочват предимно краткосрочните затруднения с ликвидността на своите частни клиенти (54%) и забрава (51%) като основни причини за просрочие. В България временният недостиг на средства (56%) е на първо място, следван от дългосрочната свръхзадлъжнялост и личния фалит (общо 53%) при средно за Европа от 41%. Просрочието поради забравяне се нарежда на трето място в България (51%).

За бизнес клиентите, основните причини за забава средно за Европа са: просрочени вземания от собствени клиенти (61%) и използването на стокови кредити (57%). Въпреки това, според 48% от анкетираните бавните, недигитализирани процеси на управление на вземания за друга причина за забавяния. 43% виждат свръхзадлъжнялостта и несъстоятелността на своите бизнес партньори като причина за неплатени фактури. В България картината е: Тук цели 72% от анкетираните посочват просрочието от собствените им клиенти като водеща причина, а 61% използването на стокови кредити. На трето място, с 56%, са бавното и недигитализирано управление на вземания. Това е с 8 процентни пункта по-високо от средноевропейското ниво.

Особено предизвикателно за компаниите: Някои клиенти явно не плащат късно по погрешка. Около една трета от компаниите предполагат, че както бизнес клиенти (31%), така и частни клиенти (34%) умишлено не плащат фактурите си. В България 38% подозират умишлено неплащане сред своите частни клиенти и 36% сред своите бизнес клиенти. 

В резултат на лошия платежен морал, европейските компании предоставят на клиентите си по-малко време за уреждане на отворени фактури. При средно 31 дни, определеният срок за плащане е на най-ниското си ниво за последните десет години (бизнес и частни клиенти). През 2015 г. той все още беше 34 дни, а през 2022 г. – дори 37 дни.

На частните клиенти в Европа се предоставят средно само 23 дни за плащане. Само испанските компании са по-щедри: те позволяват сравнително дълъг период от 31 дни. Бизнес клиентите в Европа имат среден срок за плащане от 36 дни, което е с 13 дни повече от частните клиенти. В България срокът за плащане за частни клиенти е 21 дни, леко под средноевропейското ниво. Бизнес клиентите могат да очакват цели 38 дни – 2 дни повече от средноевропейското ниво.

Забавянията на плащанията и неизпълненията не са без последствия: Почти всяка втора компания заяви, че е претърпяла загуби на печалба в миналото поради това (48 процента), а 46 процента посочиха, че това е довело до по-високи лихвени разходи. За всяка пета компания (22 процента) инвестициите са били съкратени или спрени. Във Франция и Словения всяка пета компания дори е трябвало да се страхува за съществуването си; средноевропейският показател е 16 процента. В нито една друга европейска държава последиците от лошите платежни практики не са толкова очевидни, колкото в България: 60 процента от анкерираните съобщиха за загуба на печалби, 30 процента заявиха, че са намалили инвестициите си, а 19 процента посочиха, че са се страхували за оцеляването на компанията си.

Ева Грийвел, финансов директор на EOS Group: „Колкото по-дълго компаниите трябва да чакат парите си, толкова по-вероятно е фактурата изобщо да не бъде платена. В този смисъл платежният морал е важен показател за потенциални неизпълнения на плащания. Ако броят на такива неизпълнения нарасне рязко, това може да доведе самите компании-кредитори до несъстоятелност, с произтичащите от това негативни последици като загубата на многобройни работни места.“

„Нашето актуално проучване показва, че лошият платежен морал в Европа представлява сериозно предизвикателство за компаниите. Въпреки че обемите на необслужваните кредити (NPL) в банките в момента са като цяло на ниско ниво, не бива да подценяваме въздействието на забавените или неизплатените плащания. Компаниите трябва да се подготвят, защото това развитие поставя високи изисквания към управлението на ликвидността на компаниите“, предупреждава изпълнителният директор Марвин Рамке.

Последствията от лошия платежен морал за кредиторите могат да бъдат смекчени с професионално управление на вземанията. Въпреки това, досега само малцинство управлява своите вземания с външна подкрепа. Малко под една трета (30 процента) от компаниите прилагат двоен подход, като се справят с просрочените плащания както вътрешно, така и чрез външни доставчици на услуги, като в България този дял е малко по-висок – 34 процента. Средно за Европа, само 7 процента последователно разчитат на професионалисти в управлението на вземанията. България, със 7 процента, е точно в съответствие с европейската средна стойност.

„За кредиторите по света управлението на вземанията става все по-сложно и по-рисковано, също и поради глобално несигурната ситуация“, казва Марвин Рамке. Предвид спадащия платежен морал на своите клиенти, компаниите следва внимателно да преценят икономическите рискове от забавяния на плащанията и неизпълнения и да обмислят сътрудничество с професионална фирма за събиране на вземания.